Латинска империя
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Латинската империя е държава, която съществува в периода 1204 — 1261 година на част от територията на Византия. Създадена е вследствие на Четвърти кръстоносен поход.
Съдържание |
[редактиране] Причини за създаването
За освобождение на светите места през 1204 г. римския папа призовава за започването на Четвърти кръстоносен поход под предводителството на френския рицар Бонифаций Монфератски. Заради трудностите по време на Трети кръстоносен поход по суша, четвъртия започва по море. Целта е била корабите на република Венеция, която по това време има най-силният флот в Европа да транспортира кръстоносците по Средиземно Море до Близкия изток. Но заради търговските интереси на Венеция, походът се отклонил към Константинопол, който бил завладян и разграбен в 1204 г. и е основана новата държава -Латинската империя.
[редактиране] Съществуване
Още от началото си Латинската империя е разделена на множество кралства и графства, тоест е феодализирана. Но тя не обхваща цялата територия на Византия. В Епир е създадено Епирско деспотство, а в Мала Азия — Никейска империя и Трапезундска империя. На 16 май 1204 година за пръв император е коронясан Балдуин Фландърски. В началото тя води експанзионистична политика, но след битката при Одрин претърпява унищожително поражение от цар Калоян и устремът и е спрян. Самият император Балдуин I е пленен и отведен в Търново, където след това е ослепен и умира в затвора.По-късно се появяват неверни слухове че е избягал от затвора. През 1208 година Империята завладява от цар Борил Тракия, но по мирен начин следващия българският цар Иван Асен II си я връща. През 1228 година император Робер дьо Куртене започва дипломатическа игра. Той предлага трона на империята на цар Иван Асен II. По този начин той скарва царя с деспот Теодор Комнин, който иска да възстанови Византия. Деспотът нарушава мирния договор с българския владетел и напада България, но в битката при Клокотница претърпява поражение. Така империята продължава живота си. Цар Иван Асен II ту застава на нейна страна, ту на никейска. През 1241 година на българския престол застава Калиман I Асен, който продължава мирните отношения между двете страни. Но империята преживява упадък, от който не може да излезе. През юли 1261 година никейците използват отсъствието на венецианските кораби и гарнизона на града и влизат в Константинопол. По този начин се слага край на нейното съществуване. Направени са опити за нейното възстановяване, но безуспешни. През 1261 г. последният управляващ император Балдуин II е свален от власт от Михаил VIII Палеолог, който поставя и началото на династия, управлявала възстановената, но съвсем отслабена Византия до падането и под турска власт през 1453 година.
Някои латински и венециански владения в Ахая, Пелопонес и на гръцките острови оцелявят и след унищожаването на Латинската империята. Последните от тях са покорени от турците в средата на XVII век.
[редактиране] Императори на Латинската империя, 1204–1261
- Балдуин I (1 204–1205)
- Хенри Фландърски (1 206–1216), негов брат
- Йоланда Фландърска (1 217–1219), негова сестра с…
- Петер дьо Кутрене (Пиер II) (1217), неин съпруг
- Робърт дьо Кутрене (Робер I)(1 219–1228), коронясан през 1221, техен син
- Балдуин II (Бодуен II)(1 228–1261), коронясан 1240, починал 1273, негов брат, с…
- Йоан дьо Бриен, император регент (1 229–1237), негов тъст
[редактиране] Императори на Латинската империя в изгнание, 1261–1383
- Балдуин II (1 261–1273), в изгнание от Константинопол
- Филип дьо Куртене (1 273–1283), негов син
- Катерина I (1 283–1308), негова дъщеря, с…
- Шарл Валоа (1 301–1308), нейния съпруг
- Катерина II (1 308–1346), тяхна дъщеря, с…
- Филип I (1 313–1332), нейния съпруг
- Робърт II (1 346–1364), техния син
- Филип III (1 364–1373), неговия брат
- James of Baux (1 373–1383), неговия племенник
- James willed his titular claims to Duke Louis I of Anjou, also claimant to the throne of Naples, but Louis and his descendants never used the title.
